Ах, този мол!

Темата "Ах, този мол!" се падна на предварителен изпит по журналистика за СУ в края на март 2011г. Отидох на този изпит общо взето на ташак, а взех, че изкарах 5.88. Текстът по-долу е опит за възстановка на есето, което написах тогава, но предупреждавам, че доста време мина и със сигурност има разлики от оригинала.

Ако Вазов беше жив, вероятно гражданската елегия “Елате ни вижте!” щеше да се казва “Елате ни вижте моловете!”. А и те са си за гледане. Едно време хората са строили високи и спретнати църкви, днес пък си имаме чистички и отлично осветени молове; преди са имали икони, пред които са се кланяли, а днес покорно свеждаме глава пред титанични имена като Terranova и Adidas; някога хората са търсили помощ свише в божия дом в тежките моменти от житието си, а съвременните психолози препоръчват шопинг терапията като панацея при всеки вид душевна болежка. Няма да се учудя, ако след 500 години UNESCO обяви моловете за културно наследство от прадедите и ги вземе под егидата си. Мол-паметникът “Сердика” – nice, а?

Проблемът не е в съществуването на самите молове – ако беше така, щяхме да ги разрушим и всички отново да станем възвишени и окултурени. Проблемът е в тоталната подмяна на духовното с консуматорското, в поставянето на покупко-продажбата на първо място в междучовешките отношения. Във време, в което бомбардират Либия, а цяла Япония е затаила дъх пред най-голямата ядрена криза от Чернобил насам, на изпит по журналистика се пада тема за молове! Някъде четох, че за светлото ни минало се грижат историците, за светлото бъдеще политиците, а за светлото настояще – журналистите. Моловете ли са светлото ни настояще?! Е, с толкова прозорци май няма как да не са светли, признавам...

Моловете са места, където има всичко събрано на едно място – магазини, където можеш да си напазаруваш на сравнително достъпни цени, кафенета, където можеш да седнеш за час-два с приятели, кино, където да изгледаш най-новата холивудска боза, билярдни зали и боулинг центрове, където да се позабавляваш. Като цяло моловете са място, където можеш да похарчиш известна сума пари, да убиеш малко време и да позяпаш това-онова. От друга страна, те са и място, където работят стотици хора, т.е са източник на препитание за десетки семейства. Както казах, проблемът не е в съществуването на този вид търговски центрове, а в начина, по който ние ги възприемаме. Защото заглавието на темата го казва съвсем правилно – ние ахваме пред моловете, немеен пред разнообразието, което ни предлагат, възклицаваме пред артикулите им, само защото носят името New Yorker, без да си даваме ясната сметка, че това са просто тениски, например. И така, вместо да поостанем час-два в моловете, кръстосваме коридорите им по половин денонощие; вместо да отидем на планина, катерим ескалаторите на The Mall; вместо да потичаме навън на чист въздух, търчим от магазин в магазин в CCS. Още по-интересното е, че подобен вид поведение не само не бива разкритикувано, а напротив – бива давано като пример от културния, обществен и дори политически елит в страната. Известните личности се тълпят на талази при откриването на някой нов търговски център, сякаш да прережеш драгоценната червена панделка е като да получиш орден “Стара планина” лично от възкръсналия Бай Тошо. Явно наред със строенето на магистрали, откриването на нови молове е най-важният компонент за успешното бъдещо развитие и за просперитета на България. Имам стратегическо предложение, което да извлече максимални дивиденти от двете строителни дейности: нека всяка новопостроена магистрала да свързва моловете между отделните градове. Така, например, магистрала “Хемус” е редно да започва директно от мола на “Цариградско шосе” и да го свързва с този във Варна. Какво са има-няма четири часа път за един недоволен клиент, решил да провери какво е положението в търговския център на 500 км. от него? Все пак си говорим не за какво да е, а за пазаруване – това си е с витална стойност, не е като да завършиш висше, я!

Живеем в свят, в който ежедневно наследниците на момчетата от “Медисън Авеню” ни убеждават, че имаме нужда от стоките им. Вие представяте ли си съществуването си без най-новия рол-он дезодорант на Nivea? Шефовете ви ще ви харесат само и единствено, ако сте с последен модел лаптоп на Toshiba. Жените са луди по мачовци, напръскани обилно с Hugo Boss, а никой спортист, независимо колко е добър, няма да постигне същите резултати, ако не е с маратонки от най-новата колекция на Nike. И единствената реплика, която прозира между редовете на всяко реклакмо лого по света, е: “Купувайте, за да бъдете щастливи!”. Наскоро гледах филма “Into the wild”, който разказва историята на млад мъж, който, след като завършва право в престижен американски университет, дарява всичките си пари за благотворителност, гори последните си долари, променя името си на Алексъндар Супертрамп и започва да обикаля Америка на стоп. Александър имаше единствено дрехите на гърба си и книгите в раницата си, а беше по-щастлив от всеки моладжия по света. Защото ние не сме това, което притежаваме, а това, което знаем и преживяваме, макар и рекламните и ПР агенти да се опитват да ни убедят в противното. Не е нужно всеки да стига до крайности, до каквито е стигнал Александър – ще излъжа, ако кажа, че няма да се зарадвам на нов чифт обувки или някоя хубава блуза. Но ще се зарадвам и на нова книга или билет за театър. Да, в моловете има книжарници, но правили ли сте си експеримента да наблюдавате излизащите и колко от тях са с торбички от книжарницата и колко с такива от някой магазин за дрехи? Предупреждавам, че резултатите никак няма да ви обнадеждят. Хората вече не идват в София, за да разгледат столицата си, а на мол-туризъм. БАН умира, университетите ни затварят вратите си, защото не могат да си платят сметките за парно, учениците бягат от часове, за да пият кафе в моловете, а ние седим и продължаваме да развиваме мол-културата си. Самият факт, че в есето си дотук назовах повече марки на известни компании, отколкото факти знам за “Ах, този джаз!”, не е ли достатъчно показателен за западащото общо ниво?

В молоцентричното ни общество хората биват съдени според покупвателната им способност. Вече не сме личности с интереси и индивидуалност, а потенциални клиенти и купувачи. Моловете дотолкова са се просмукали в съществуването ни, че дори най-популярният български сериал представя живота на хората от един мол! Преди време четох изказване на сценаристите на “Стъклен дом”, които твърдяха, че името означава, че животът на героите от сериала така се разкрива пред зрителите, че сякаш става прозрачен като стъкло, през което можеш да погледнеш. За мен обаче асоциацията винаги е била по-скоро свързана със стъклените прозорци на моловете. Прекарваме в търговските центрове толкова време, че те се превръщат в наш втори дом. А у дома всеки се чувства най-добре, най-спокоен, най-готов да се отпусне, да развърже кесията и да даде дори последните си жълтици. А в моловете добре знаят това. Също знаят, че думата “промоция” сякаш кара в човешкия мозък да заработи жлеза, чиито сокове парализират всякаква друга мисловна дейност. И всички спират да се интересуват от мръсните сделки, които се въртят с парите от моловете, защото цените са “най-ниски”, “най-изгодни” и “най-добри за сезона”, а възможностите на средностатистическия човек изискват той да си прави сметка за всяка похарчена стотинка. Няма да забравя историята един познат, чиято баба отишла до мола за килограм лимони и хляб, а се върнала с изкуствена елха и чифт пантофи за всеки член от семейството. Били на промоция. Имаме толкова много, а продължаваме да се зариваме с неща, от които нямаме нужда, робуване на вещите си. И забравяме, че и най-мощният компютър, който можем да си купим, ще бъде само помощно средство, а не основен виновник за добрата ни презентация и затова, че шефът е доволен от нас, например.

“За бога, братя, не купувайте!” не е решение, но “За бога, братя, мислете преди да купувате!” е. Парите са създадени, за да се харчат и няма нищо лошо в това да се пазарува. Но с мисъл и мярка. Всяка прекарана минута по витрините отнема от времето, в което може да се прочете някоя книга, да се отиде на кино, да се види някоя театрална постановка. Сравнете броя на младите хора в моловете и този на активистите в екоорганизациите или пък на доброволците, които помагат в домовете за сираци! Общество, което е готово да подмени ценностите си и поставя материалното на пиедестал, принуждавайки по този начин човешкото, моралното и духовното да му се кланят, развива изкривени индивиди, които са неспособни да решават социални и политически конфликти, да упражняват градивна критика или с други думи – да се самоуправляват.