Rape me in the morning: Първа част

Групово изнасилване и убийство на млада украинка потресе цялата страна. 18-годишната Оксана Макар беше изнасилена преди три седмици. После изнасилвачите й, които са синове на висши чиновници и бивш прокурор, се опитали да я удушат, след което я запалили.

Източник: Dnes.dir.bg 
Химическа кастрация за комунистическите изроди и убийци! 

Млада жена е била изнасилена в град Баня. [...] Пред служителите на реда 20-годишната пловдивчанка обяснила, че инцидентът е станал около 2 часа в събота в дома на неин познат. В петък вечерта девойката се черпела в компанията на 48-годишния домакин и двама негови приятели. Два часа след полунощ младата жена се оттеглила в съседна стая и си легнала. Малко след това единият от гостите влязъл при нея и, въпреки съпротивата й, я изнасилил.

Източник: Fakti.bg
К’во е правела 20-годишна в компанията на толкова по-възрастни от нея? Като е яла и пила не е ревала, нали? Търсила си го е!

Или поне горе-долу така звучат по-голямата част от коментарите под въпросните новини. Когато някой бъде ограбен късно вечерта на самотна улица, то този човек е поредната невинна жертва на злеорганизираната, прогнила като селско корито държава, където властите и полицията нехаят за гражданите. Амин! Но когато жена бъде изнасилена през нощта на някоя улица, първият въпрос, който бива задаван, е какво е правила толкова късно там, случайно с къса пола ли е била и, разбира се, любимото ми – проститутка ли е? Естествено, всички жени, които вечер вървят по улиците, са готови да врътнат свирка за 5 лв., не знаехте ли? Да оставим това настрана - дори да е била облечена предизвикателно, дори да е била пияна като войник след уволнение, дори да е била проститутка – това неглижира ли факта, че е била насилена?

Да, познахте в настоящата статия (а и в следващата, тъй като много се разписах по темата и ще има продължение) ще се занимавам с изнасилването, така че ако ви се четат сатирични списвания с висок набор от новоизмислени и напълно несъществуващи думи, можете спокойно да се обърнете към сайта на Иво Сиромахов. В момента съм в един от вдъхновените си моменти на желание да спася света и да раздавам справедливост, така че баста! Подчертавам, че под сексуално насилие и изнасилване тук ще разбирам това, което е заложено в чл. 150, 151, 152 и 153 от Наказателния кодекс.

Изнасилването е единственото престъпление, при което жертвата може да бъде обвинявана и морално съдена заради случилото се. Твърдението важи и за демократичните, цивилизовани и развити общества, не е релевантно само за удобно обявените от нас за изостанали мюсюлмански страни. Това го четох в една книжка, която се казва „Covering violence: A guide to ethical reporting about victims & trauma”. Не повярвах и реших да проверя какво е положението в България. Вчера няколко часа се занимавах да чета статии, които се занимават с отразяване на изнасилвания у нас от началото на годината насам. Разбира се, „проучването” ми не е репрезентативно, защото се ограничава до две-три спорно квалитетни медии (най-силно е застъпена Dnes.bg), но все пак е показателно за някои тенденции. Което ме води и до първото нещо, което ми направи впечатление – като цяло малко се говори за изнасилване, трудно е да се открият статии в по-реномирани издания по темата. В Dnes.bg при таг „изнасилване” излизат общо около десетина резултата. До един правят следното впечатление – кратки са, отговарят само на въпросите кой, кога, къде, какво и как, сякаш копирани директно от полицейските доклади. Разбира се, това до някаква степен се дължи на факта, че Dnes.bg е медия, която предимно доставя информация, а не се занимава с по-задълбоченото й разглеждане, но къде са „големите” в бранша, за да запълнят празнината? И защо аджеба подобен вид отразяване на случаите на изнасилване е проблем? На първо място, защото никак не е журналистическо, камо ли публицистично. Задачата на журналистите далеч не се изчерпва с информирането на обществото относно някакви си събития – със същия успех това го правят и бабите пред входа, докато люпят семки и плетат чорапи. На читателите трябва да бъде разказана история, да бъде създаден профил на жертвата, да се говори за живота преди и след травмата, да се покаже, че жертвата не е просто число в статистиката, а жив човек, който се сблъсква с ужасяващо събитие. И това е толкова важно не защото трябва да се запълват някакви обеми от страници в някой вестник или да си се намираме на приказка, а защото напомнят на обществото, че случилото се е реално съществуващ проблем, с който то трябва да се справи и за който трябва да се вземат адекватни мерки. Както и защото оказва подкрепа, дори само морална, на други жертви в сходни ситуации, за да се преборят с травмата.

Като казах травма, подобни кратки дописки са лишени по какъвто и да е начин от оценка на травмиращия ефект на едно изнасилване. Вероятно не е трудно за що-годе мислещ хомо сапиенс да си представи какво е да те осквернят в най-интимното ти пространство, но мнения на психолози и експерти по темата биха внесли повече яснота и информираност по въпроса. И това би било полезно както за самите жертви, така и за техните близки, за да са информирани по-добре относно начините, по които е е редно да се държат при общуване с насилените. Като цяло ми прави впечатление масовата неспособност на медиите у нас да се фокусират отвъд самото престъпление, да прескочат момента на натуралистичното описание на това кой с каква марка брадва как заклал някого си, на колко парчета го накълцал и къде с точност до меридиани и паралели изхвърлил главата. Ако се обръща внимание на някого, то това е на извършителя, който бива категоризиран веднага като изверг, изрод, урод и куп сходни клишета, които по-скоро предизвикват прозявка, отколкото гневна ответна реакция у читателя/зрителя/слушателя. И нито дума за жертвата, за личността и живота й. Пък да не дава Господ решат все пак да я споменат – превръща се в грозно изброяване на срамни моменти от битието й, както се случи с Яна, след като беше убита миналото лято в Борисова.

Последно, тези кратки информацийки доста изкривяват реалността. Защото в едва две от десетте статии на Dnes.bg се говореше за изнасилвач, който е близък или роднина на жертвата – в останалите заглавия ставаше въпрос за непознати извършители. Това създава доста грешно впечатление за реалността при изнасилванията, особено съдейки по следните данни:

-          според проучване на Алфа Рисърч от януари 2011г., проведено сред 1000 български гражданки навършили 18 години, 76% от жените, които признават, че в живота си са ставали обект на сексуално насилие, твърдят, че са познавали насилника. 55% от жертвите са били насилени в домашна обстановка, т.е от много вероятно от близък човек или роднина.

-           в споменатата по-горе книга е цитирана статистика, според която едва 1 от всеки 5 случая на изнасилване е извършен от непознат (не става ясно дали имат предвид в световен мащаб или само в Америка)

Нека се има предвид, че при първото проучване става въпрос само за пълнолетни жени, признали за сексуално насилие. Под въпрос остава дали наистина всички са признали, както и какво е положението при непълнолетните жертви на изнасилване. Моите обяснения за случая са две: от една страна е напълно нормално жена да предпочете да съобщи, когато е насилена от непознат – когато извършителят е познат, жертвата може да се опита да го покрие, точно защото се познават и защото иска да му даде „втори шанс” и възможност да се поправи. От друга обаче, съществува така наречената теория на “news value”, според която има различни фактори, които правят едно събитие “news worthy” и му дават шанс да получи гласност. Някои от тези фактори са изненада, скандал и обществено значение. Когато едно изнасилване стане от непознат на обществено място, се създава впечатлението, че подобно нещо може да се случи на всекиго (обществено значение), докато в случай на изнасилена от мъжа си жена, се създава впечатлението за локален проблем, който засяга единствено това домакинство. Това директно ме отвежда до представата за дебнещия изнасилвач, който аха-аха да изскочи от някой храст. Попаднах на тази картинка в нета. Напълно съм съгласна, че с поведението и облеклото си много хубавици предизвикват обстоятелствата. Ако неносенето на провокативни дрехи и недържането като курва бяха панацея срещу изнасилванията, още сега щях да си устроя палатков лагер пред Президенството с цел минижупите да бъдат забранени със закон. Горните статистики обаче сочат друго, сочат, че пробелмът изисква даааалеч по-сериозни мерки, че трябва да внимаваш най-вече с кого общуваш и правиш деца, ако не искаш след това ти и те да страдате от психически отклонения цял живот. И отделно, дори жената с поведението си да е прекрачила абсолютно всякакви граници на приличие, заслужавайки да я плеснеш директно с чурка през лицето, това не означава, че самото престъпление трябва да се омаловажава или че нейната простотия е оправдание за нечии извратени действия.

[Следва продължение по темата]