понеделник, 11 март 2013 г.

За 8-ми март, розите, бодлите и правата на жените

Статията е припечатана на сайта на Български хелзинкски комитет, посветен на правата на жените.


На 8 март в нюзфийда ми във фейсбук излязоха най-различни картички, пожелания и мнения по случай празника - някои искаха да направят деня специален за майките си, други наблегнаха на факта, че все пак отбелязваме Международния ден на жената и честитиха на всички дами, трети празнуваха женската красота и нежност, а пък четвърти гордо заявиха, че не искат да имат нищо общо с пролетарски празници наследени от соца и свързани с жени като Клара Цеткин и Роза Люксембург, за които не разбрах дали по-голямото им престъпление беше, че са социалистки, или че са еврейки. Мнения всякакви - не мож' застави някого насила да празнува нещо, като не му е густо, нали. Лично моя милост е много щастлива заради всички мили жестове и внимание, които получи, като използва момента още веднъж да благодари на основните виновници за последното. Една тема обаче някак остана малко встрани от цялостното празнично настроение, а поне за мен тя е изключително важна и заслужава много повече внимание, отколкото й беше отделено - темата за правата на жените, сексизма в обществото и феминизма, като правя предварително уговорката, че почти всичко, което в следните редове ще напиша за положението в България, далеч не се отнася само за нашата страна, по никакъв начин не сме единствени или уникални в проблемите си.

Преди месец някъде в Германия избухна огромен скандал, свързан с фриволна забележка на кандидата за бундесканцлер на либералната партия спрямо пищната анатомия на журналистка от изданието Stern, която го интервюирала. Сега - че интервюто е било преди година, било е, че мадамата чак сега, в разгара на предизборната кампания, се сети, че уж галантното подмятане де факто е сексистко, така е, но обществената реакция във федерацията бързо излезе извън контекста на конкретната случка и успя да адресира по-големия проблем. А именно сексизма, сексуалния тормоз на  и извън работното място, домашното насилие. Десетки хиляди жени разказаха личните си истории в Twitter, нямаше реномирано издание, което да не посвети поне няколко коментара на проблема, нарекоха Германия "страната на мъжките вицове". Това в държава, където чух 4-5-годишно момиченце да пита майка си дали и мъжете могат да стават канцлери - през целия си живот беше виждало само Меркел начело. Това в страна, в която мой състудент направи забележка на професор по средата на лекция, че се обръща към аудиторията със "студенти", а не "студенти и студентки", а професорът се извини и до края на годината внимаваше всеки път когато се налага да слага и женската форма. Знам, вероятно и на вас ви звучи твърде преекспонирано, но Германия е последната страна, която би ми хрумнало да нарека сексистка, а то какво стана...

Още като се зароди скандалът се замислих колко е невъзможно такъв дебат да се води в България. След това няколко родни журналистки се опитаха изкуствено да пренесат дискусията и у нас, като в общи линии статиите им сочеха с пръст българското общество, обвинявайки го за това колко е сексистко, нееманципирано, контра-феминистко и не знам си още какво и как отказва да говори по толкова важна тема. Не твърдя, че в аргументите им нямаше истина, но поднесоха информацията по плосък и незадълбочен начин, като единствената реакция, която предизвикаха, беше в коментарите гневно да ги напсуват на феминистки. Чисто педагогически подходът им беше безкрайно погрешен - не можеш да раздаваш присъди и да обвиняваш, при положение, че не си си направил труда да попрочетеш малко за развитието на феминизма и женските движения, да издириш българки, които да интервюираш по казуса, да говориш с организации, които се борят за правата на жените и да подготвиш качествен материал по темата, а не просто  подобие на блог пост, който всяка кандидат-журналистка може да напише от раз. Като цяло - не можеш да очакваш обществен дебат по тема, която е непозната за обществото.

А и как да е позната темата? България няма проблемите на някои ислямски републики, на хартия у нас равноправието между половете е гарантирано, а пък 45 години соц ако не друго, са затвърдили представата, че жената наравно с мъжа работи и се грижи за просперитета на републиката. Положението с правата на жените на пръв поглед не изглежда никак зле, а и имаме толкова много други проблеми за решаване - кое по-напред? Отделно, че като манталитет и нрави сме доста по-различни от северните страни, които според всякакви класации са първенци в процесите за интеграция на жените. При нас на подвикванията със сексуален подтекст по улиците и сексистките шеги на работното място се реагира с пренебрежение или усмивка, защото всеобщото мнение е, че това уж бил мъжкият начин да покажат внимание и харесване. Още по-отделно, че в България (а според разни проучвания и на Балканите като цяло) на феминизма и на женските движения се гледа с лошо око, много често заради липса на каквато и да било информация по въпроса. Немалко хора, при това преобладаващо момичета, с които съм говорила, визират феминизма само в някакви крайно изродени и измислени форми - феминистките искали мъжете да пикаят клекнали, феминистки организации финансирали проучвания за възможностите мъжете да раждат, феминистките са грозни и лесбийки, които мразят мъжете, защото последните не им обръщат внимание. Звучи потресаващо наивно и тъжно, знам, но е излизало от устите на много интелигентни девойки. Това са нещата, които се знаят - рядко се визират постиженията на феминистките движения като право на глас за жените, борбата за равни възнаграждения на мъже и жени за една и съща работа, право на аборт, право на оплакване заради домашно насилие и редица други, съвсем отделно пък борбите за повече права на жените в някои мюсюлмански страни.

И понеже да се бориш за правата си или да си феминистка обезателно те превръща в някаква радикална мъжемразка, загърбила женствеността си, по-добрата стратегия е да се отдръпнеш и да си траеш. Подобно поведение допуска в общественото пространство ежеминутно да се раждат сексистки прояви. По западно-капиталистически маниер продаваме всичко на този свят в комплект с две цици или някой хубав задник. Независимо, че става въпрос за сирене, примерно. Подозираме, че всяка успяла и издигнала се жена, която има и глупостта да е поне малко хубавка, се придвижва напред не с крачки, а буквално с шпагати. Коментарите под интервюта или изказвания на жени се занимават често с това колко точно дамата прилича на крокодил, ударен през лицето с тиган, по-трудно е да се засегне съдържанието на казаното. Преди няколко години пък някакъв народен представител разплака жена, бореща се за повече пари във фондове за ин витро процедури, като й изтърси, че щом не става ин витро, с удоволствие ще й помогне да й се получи ин виво. На жените бива отделяно значително по-малко публично внимание и медийно време що се отнася до по-сериозни политически и социални теми - в последните месец-два все повече обръщам внимание на това чии имена се въртят в общественото пространство и това рядко са женски такива. Само за пример ще дам протестите - масово се започна къде на шега, къде не толкова да се изявяват претенции за това кой трябва да е в състава на временното правителство - женски имена почти никъде не присъстваха. Срещата на граждански представители с Президента - от 35 поканени има само 7 жени. Разбира се, ясно е, че в такива случаи не трябва да се говори количествено, а качествено - ако наистина само 7 жени са достатъчно компетентни, за да допринесат за хубава дискусия, само толкова нека бъдат поканени, но правя уговорката, че не съм съвсем сигурна дали наистина имаме такъв дефицит на знаещи дами. Показателна е и ролята, която бива отредена на жените в най-популярния в момента роден сериал "Под прикритие". Показателна е, защото продукцията определено е следена от много хора, което само по себе си я прави до голяма степен влиятелна - в сезоните до момента жените са или (без извинение) евтини курви, или скъпи курви, в най-добрия случай държанки и метреси. Досега няма нито един наистина обаятелен женски образ - нито сред мафиотите, нито сред "добрите ченгета".

Но изброеното в горния абзац е само хубавата част от проблема, в крайна сметка се преживява, когато мацката от билборда ти предлага орални приключения, ако си купиш краве масло. Става гротескно и опасно, когато (не) се заговори за насилие срещу жени в медийното и обществено пространство. Преди година някъде написах статия за това как биват отразявани изнасилванията в българските медии. Като цяло не биват отразявани, цари голямо мълчание по темата, а ако се заговори, доста често се набляга на пикантни детайли около облеклото, етноса или поведението на жертвата, като че ли жена да се разхожда сама в 10 ч. вечерта из голям град е по-престъпно от това да бъде изнасилена. Не можах да повярвам как бяха подминати масовите женски протести в Индия след едно брутално изнасилване и последвала смърт на младо момиче в Ню Делхи. Това беше топ тема по CNN, имаше включвания през половин час с новостите от развитието на протестите - в българския печат се намираха статии от по 5-10 реда по въпроса, почти нищо за самите демонстрации за правата на жените. Бях обещала втора част на статията, в която исках да се занимавам с коментарите под новините за изнасилвания, но така и не стигнах до написване на материала - останах си с нерепрезентативните проучвания. Но и там се наблюдават притеснителни тенденции - обвиняване на жертвите заради поведението и облеклото им, мнения как жените "са си го търсили", маргинализиране на престъплението, ако жертвата е от ромски произход. За домашно насилие се говори също толкова, ако не и по-рядко, а цифрите там нямат нужда от коментар - една на всеки четири българки е била жертва на домашно насилие. Липсата на адекватни правни механизми за защита на жертвата на домашно насилие не притесняват твърде много нито обществото, еле пък медиите му.

По темата за правата на жените мълчат и онези, които са се самообявили за женски предавания и женски списания. В такива издания рядко ще чуете или прочетете нещо за ужасяващите условия, при които живеят жените в Афганистан например. Нито пък ще ви бъде представена информация за това към кого и как да се обърнете в случай на домашно насилие. Няма да ви информират и за трафик на хора с цел проституция, за да знаете какво бихте могли да предприемете, ако вие или ваш близък се е оказал в такава ситуация. Ако имате късмет, може пък случайно да мернете някой друг ред за рак на гърдата. Такива неща не са подходящи за дамите, които явно се нуждаят единствено и само от статии с нови рецепти за пържени филии, плеснати до поредните 10 начина да си направите кола маска на триъгълника докато карате колело. Политическите и социалните теми, дори когато става въпрос за собствените им права, според женските списания/предавания очевидно не са за жените -  на тях им е отредено да са шопинг кифли с афинитет към хайлайф модата. Независимо, че живеят в двустайна гарсониера в Люлин 27 и единствената нова дреха, която могат да си позволят, е чорапогащник от лев и петдесет.

И всичко казано дотук ще бъде разбито на съставните си срички още със следващото излизане по бельо на сцената на някоя родна дива, която после ще даде интервю за това как е олицетворение на освободената и еманципирана жена, за която предразсъдъците в обществото не били мерило. Аз пък що ли съм останала с грешната представа, че нема нищо по-женствено и красиво от жена, която има достойнство и е готова да го отстоява? И това не би трябвало автоматично да я превръща в гневна, ядосана и недое... тъй де, разбрахте ме, в очите на околните. Един приятел пожела на дамите да са като розите красиви, но не толкова бодливи. Младеж, небодливата роза е отгледана изкуствено, като единственото й предназначение е да бъде опакована в целофан и продадена на Женския пазар. И прочее - дивите и бодливи рози са доста по-трайни и уханни от фабричните им сестри. 

9 коментара:

  1. Много добра статия!
    8-ми Март е един от онези дни, които са преживяли хиляди метаморфози, но днес, поне според мен, е важен ден, в който все повече хора обръщат внимание на истинските проблеми на жените, които са и проблеми на обществото. Действително, крайно време беше да се погледне в тази посока, най-вече поради факта, че жените преобладават в човешката цивилизация, а ролята им, която е отредила природата е водеща във всяко едно общество.
    За съжаление, обаче, проблемът, като всеки един сложен такъв е многопластов и има различни проявления на различни места. От убиваните с камъни в арабския свят и Близкия Изток до тези, на които патриархалните общества са им отредили място между четири стени и пет кухненски уреда. Тъжното е, че макар и Европа и "развития свят" да са предоставили поне нормативно и политически основата на равенството между половете (не без помощта на Клара Цеткин и Роза Люксембург, както и на социалистическите движения по целия свят (съжалявам госпожи и госпожици анти-комунистки, вашето положение в обществото е главно благодарение на тези хора))наложените нови властови отношения пораждат неравенства и в тази сфера.
    Моята теза е, че това се случва главно поради интереса на мощните корпорации, които печелят дивиденти благодарение на масово насаждания по всички възможни начини мачизъм. Борбата за равноправие на половете и истински, а не фасадни права за жените минава през борба срещу мачизма. Мачизмът е основният двигател на модерния сексизъм. Той е толкова гениално конструиран, че се нуждае само и единствено от собствената си жертва - самите жени. Те са негов фундамент, те са и движещата му сила. Модерният сексизъм предвижда всички онези вътре-обществени отношения, които в последствие водят до търговия с плът, трафик на жени...Но и до по-обществено приемливите бизнеси, като например цялата поп-култура - музика, кино, телевизия. Много ми хареса разкритието, че женските предавания и списания работят срещу еманципацията. Това е абсолютен и доказуем факт. Тъй като се интересувам от темата и следя подобни издания мога със сигурност да кажа, че най-верния съюзник на корпоративния интерес на поддържане на сексисткото неравенство и мачизма са именно женските списания, предавания, телевезии. Те насаждат този западен консумеристки модел - жената се интересува от готвене, дрехи, грим и тялото си. Всичко това обслужва интереса на мъжа, който освен жената е и храната. И ако тука може да се изпадне в някакъв странен видовистки спор за ролята на жената в най-малката градивна единица на обществото - семейството и да се извадят антропологичните доказателства за това, че векове наред отговорностите ѝ са се свеждали до приготвяне на храната, например, то опитът от последните, да кажем около 100-тина години ясно ще докаже, че темповете на развитие са променили изцяло тази твърде остаряла и на практика непотребна структура. Най-добрите готвачи са мъже - съжалявам, факт е. Не го казвам с идеята, че са по-добри от жените, а за да подкрепя горното. Най-добрите пилоти на Ф-14 в израелската армия са...жени.

    ОтговорИзтриване
  2. Ежедневно поражданите неравенства в нашия - европейския свят създават проблем в много по-голям мащаб, отколкото си мислим. В ежедневното си общуване с жените, ние мъжете сме принудени по един или друг начин да виждаме това, което ни се рекламира, докато цялостния механизъм на мачизма разичта освен на нашите животински инстинкти, но и на факта, че "рекламодателят" е самата жена. Аз виждам това, което ми се показва, а на повечето жени им харесва да са забележими на ниво цици-дупе-класическа красота-дрехи. По-лесно е така. Не съм от хората, които противопоставят грижата за женската красота на вътрешния образ на човека, но повече от очевидно се изпада в дълбоки крайности. Това стимулира мъжа по един конкретен начин, подобен на капиталистическия икономически принцип на търсенето и предлагането. Съответно важи и формулата - каквото се предлага, означава че се търси, значи че се търси и да, мога да го кажа смело - търси се.
    Ако ти искаш от мен аз да съм силна физечски и икономически фигура, с много конкретно зададени параметри в крайна сметка аз ще бъда точно това или ще се стремя да бъда. Идеологията ми ще е базирана на мачизма и неговите проявления в различните кръгове на обществото. Това ще ме прави привидно силната страна на диалога. Но всъщност всичко опира до създаване на перфектния климат за редица индустрии, които да командват потребление на милиони-милиарди най-различни продукти - от сексистки видеоклипове през софт-порно до женските списания като "Космополитън", за които запазена марка са статиите : "Как да имаме най-красивия в бара". Манипулацията продължава и на много по-високи равнища, стремейки се да убеди младежите, че полигамията от най-ранен стадий на сексуалното развитие е присъща на силните индивиди, а моногамията на слабите. Всеки иска да бъде силен индивид за това развива у себе си радикални мачистки схващания, прилагайки в действие използвачеството. Всичко това и сексуалната борба между отделните индивиди (мъже-жени, мъже-мъже за една жена) стимулира икономически дивиденти благодарение на различните продукти, като гореописаните, сред които са и модните артикули.
    Системата е добре измислена. Макар и да поражда тумори, те бързо биват усвоявани. Често го наричаме сив и подземен бизнес, но те също се радват на сериозна подкрепа от страна на мачизма. Бизнесът с проститутките разчита изцяло на три силни полета - крайно десните - мачизъм, отричане на теорията за достойния труд и отричане на правото на труд, наместо схващането на труда като привилегия.
    Трудовите и икономически взаимоотншения в обществото също са ориентирани към неравенства и най-малко от страна на капитализма може да се очаква корекция в това отношение. Саморегулиращият се пазар няма ефективен механизъм, който да поддържа дори относително равенство между половете. Той създава освен огромни икономически неравенства, но и друг социални разделения - мъже-жени, например, пораждайки безпрецедентен скрит сексизъм, нарушаващ в някои случаи дори правата на човека.

    ОтговорИзтриване
  3. Richard Poulin? Не че само той пише по темата, разбира се, просто преди доста време бях чела негово интервю в един от броевете на Tigersuit Zine, което рисуваше точно описаните от теб рамки. Има адски много истина в казаното, но съвсем честно да си призная - идва ми на моменти твърде крайно (ляво). Съжалявам, просто се възприемам за по-умерен (ако е по-удобно, замести го с предпазлив или дори страхлив - не ме притеснява) във вижданията си човек. Но пък е и истина, че другата крайност ежеминутно ни се набива в главите от телевизорите, рекламите, клиповете, порно филмите и тн., така че е хубаво да се чуе и нещо коренно различно и радиклано. Имаме нужда от плесници по такива теми преди съвсем да сме се самозабравили, така че за пореден път искам да ти благодаря за изчерпателните и интересни коментари.

    За мен на първо място са важни, поне в България, борбата срещу домашното насилие и други крайни форми на насилие срещу жени (сексуален тормоз, изнасилвания). Те не са плод на съвременната капиталистическа система, по-скоро са свързани с крайностите на патриархалния строй и с остарелите схващания, че нема нищо лошо в това жената да се понатупва чат-пат, за спорта и за да си "знае мястото". Тук правя още една уговорка - не съм фен на тоталното отричане на традициите и считам, че патриархалното семейство, когато то се изразява във взаимно уважение между партньорите и не се стига до крайности, е добър пример за среда, в която може да бъде отгледано качествено поколение. Не единствен пример за такова нещо, естествено де :)

    От една страна хич не ми се ще да пипам свободния саморегулиращ се пазар, от друга ти съвсем правилно отбеляза, че ортодоксалната икономическа доктрина в някои отношения остава цинично сляпа към брутални погазвания на човешките права. Не мога като някои либертарианци да приема за правилно решение на проблема с проституцията легализирането й. Да оставим настрана моралната дилема в случая - тя така или иначе е чужда на онези, за които на този свят съществуват само икономически аргументи. Дори от икономическа гледна точка легализацията означава (доказано) увеличаване на незаконния трафик на хора (пример: Германия), съответно пране на пари и разрастване на сивия сектор. Избеснявам като някой ми каже "професия като всяка друга". Как би стояло подобно нещо в CV-то на една жена и какви последствия би имало за нея при желание да смени работата, ако е професия като всяка друга? Единственото по-лошо от легализацията е, когато проститутките подлежат на наказателна отговорност, а клиентите им - не. Шведите са му намерили цаката - наказват клиентите, а не проститутките, спират търсенето, а не предлагането. Край на аболиционисткия ми изблик :D

    ОтговорИзтриване
  4. Иначе дето един приятел обича да казва - всичко е социално конструирано. Колкото и общо да звучи, май е най-точният синтез на ситуацията с мъжката и женската роля в обществото. Открай време и към жените, и към мъжете има определени обществени очаквания, открай време пък същите тези очаквания към жената са свързани до голяма степен с външния й вид. Достатъчно е да се обърнем към българския фолклор и народно творчество - пълни са със стройни, здрави и белокожи моми - идеал за женската красота. За мен грижата за тялото е почти или точно толкова важна, колкото грижата за ума. Стига грижа за тялото да се изразява в спортуване, правилно хранене, изправена стойка, добра хигиена - въобще всичко, което позволява на човека да е здрав и жизнен, за да може оптимално да използва ума си. Безспорно е важно една жена да е поддържана, но дета много правилно го отбеляза - стига се до крайности, до извратени крайности. Грижата за тялото е поставена много, много, много над грижата за ума, като последната на моменти, с извинение, и за кьорав хуй я нямаме. Веднага се присещам за романите на Джейн Остин и женската роля в английското общество навремето - жената има една цел и тя е да се омъжи офертно. Но за да я постигне, от нея се изисква не просто да е хубавка, но и да свири на пиано, да пее, да е остроумна, да танцува добре, да знае как да се държи в обществото и тн., и пр., и др. И колкото по-нехубавка е, толкова по-добре трябва да се справя с останалите неща - не е като днес, колкото по-нехубавка, толкова повече операции, диети, грим и тн. Пред съвременната жена стоят хиляди цели и макар че има много пътища, най-лесният си остава този през външния вид и секса, като дори на моменти нищо друго не ти трябва, освен да си находчива с приятен външен вид. Цял ден се опитвам да се сетя за други изисквания към жената, освен да е красива и добра в леглото (+ готвенето де), и честно казано - не мога. В "Космополитън" няма статии тип "10 остроумни неща, които да му кажеш, за да се влюби в теб" (колкото и тъпо да звучи като пример :D ), има "10 секспози, с които ще го подлудиш". Като цяло важи изтърканият виц, че жената трябва да може да прави 70 неща, за да се хареса на мъжа - 69 и мусака.

    Тъй де, аз общо взето повторих твоите констатации, дообогатявайки тези, които вече написах в статията. Не съм сигурна обаче дали борбата трябва да е срещу корпорациите, които имат интерес от ситуацията. Аз лично по-скоро бих адресирала самите жени, техните самосъзнание, ценности и представа за себе си. Наивно ли е да смятам, че стига да се събере критична маса от хора с различно мнение и поглед върху нещата, бизнесът ще се принуди да промени курса?

    ОтговорИзтриване
  5. Точно, горе-казанато от мен насаждане на схващането, че труда е привилегия води до ситуациите, в които обществата са принудени от гледна точка на колективната сигурност да легализират проституцията. Това има своите безспорни плюсове, но и своите огромни минуси, както ти подчерта. Истината е, че този проблем не може да бъде отделен от другите и ако се дълбае ще достигнем до два простички извода - несправедливото преразпределение на благата и сексуалните неравенства, породени от същността на свободния пазар са в основата на редица социални бъгове, един от които е проституцията. Един от които е битовото насилие. Един от които е модерният сексизъм. Мачизмът... Те са дълбоко свързани по между си и съществуването има облагодетелства някого. То не е естествено. Не е плод и на някакво масово психотично заболяване на модерното общество. (Както и впрочем алчността не е, тя се насажда, не се поражда)
    Не знам каква би била неконвенционалната борба срещу това, но си мисля, че тя започва от самите жени. Както споменах и по-горе те са самодостатъчни, за да затворят кръга. След като те самите лесно биват убеждавани, че представляват комбинация от животоподдържащи органи към 200 грама напикано месо и чифт цици, значи не остава още много, за да се завърти колелото.
    Споменаваш българския фолклор, където хубавиците са стройни, румени, напети. Факт е, но също така част от българския фолклор са и поговорките. А българска е поговорката, че за всеки влак си има пътници. Ето това е добро описание на естественото развитие. Грижата за себе си и това, което зависи от теб е важно за теб. И за мен отчасти, но това, което не зависи от теб е отчайващо примамливо заради вечно насаждания комплекс от мачизма.
    Бизнесът променя курса всеки път, когато пропусне да провери прогнозата за времето и духне вятър от другата страна. Но в това отношение мисля, че нещата скоро няма да се променят. Иначе това би довело до фалит на стотици хиляди фирми произвеждащи с милиони тонове химикали за "женската индустрия", включваща гримове, червила, хапчета за отслабване, хапчета за надебеляване, хапчета за почерняване, хапчета за побеляване, за уголемяване на циците, за стягане на задника и пр. и пр. Би довело и до сериозни разтърсвания при всички, които се занимават с това как изглежда и се държи мъжа в уловката.
    Но все пак.. колко му е. Всяка революция е започнала с едно добро пожелание :)

    P.S. Вярно звучи малко крайно, но и аз не съм от хората, които пият сапатистко кафе, докато слушат новото LP на Chupacabra и обсъждат еко-протестите и марша за правата на жените. Има си хора за тая работа :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Прекрасно е, че си отделила толкова много време да запознаеш читателите с наистина нашумелия проблем, свързан с женските права и феминизма по целия свят, но едно ще попитам. Защо бе?

    ОтговорИзтриване
  7. Ако бях политик в парламента и това ти беше речта щях да заспа още след първия абзац. :)

    ОтговорИзтриване
  8. В моя блог, мой човек, аз определям правилата. Ако не ти харесва, спи ти се и нам си още к'во - не съм те вързала да ме четеш. Интернет пространството е необятно и със сигурност има други места, където можеш да не заспиваш от скука. Сега марш да си отспиш :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Анонимен20 март 2013, 01:50, ако ми беше в семейството или в работата, щях да те изритам още след първата ти такава овча реакция...

      free lobotomy, страхотна статия!!!!
      Поздравявам те! Работя като психолог от 10г. и съм ужасена от "изродията" на домашното насилие в РБ... Това е толкова страшно! А ние се имаме за Р!!!Б!
      Все повече се чудя какви са тези мъже, които са способни на това и после твърдят, че обичат жената... Убедих се, че са психопати. Но вече съм склонна да си мисля, че става дума за друг човешки вид - може би дори нещо вампирско и демонско. От тези мъже по-вампири и демони, няма! А жените мълчат, горките! И забраняват да се говори за тяхното положение. И СЕ СРАМУВАТ от случващото се!!! Защото НАШИЯ ОВЧИ НАРОД ОБВИНЯВА ЖЕНАТА ЗА ТОВА Й ПОЛОЖЕНИЕ! И как да не мълчат, нали като си потърсят правата в съда, ония другите овце - вълците с овчи кожи - им казват, че трябва да докажат!!! Ако не е станала още инвалид от побоищата, поне да е умряла!!! Велик български народ, да си жив и здрав, че толерираш да се случва това с твоите дъщери!!! Да си жив, че дундуркаш пияници, психопати и престъпници, които ти замазват очите с лъжи, защото нямат нито съвест, нито човешка душа, затова те лъжат изпечено, но ти вярвай! Българино, продължавай да се залъгваш, че понеже си древен народ, си мъдър народ! А утре твоята дъщеря ще срещне такъв изрод с двойна личност. И ще разбереш какво значи да си имаш работа със Сатаната. И тогава ще видиш как теб - жертвата, ще те обвиняват! И тогава Бог да ти е на помощ, защото държават РБ няма да ти даде такава!

      Изтриване